Напоследък нямам вдъхновение, не ми се твори в какъвто и да е смисъл. Учила съм танци, но нямаше как да продължа със тях заради здравословни проблеми. Сега в училище на изкуствата, специалност изящни изкуства ми липсва желание тези месеци. Не го приемам за пролетна умора. Дори като оставим това настрана не съм писала от много време, вече години стават. Дори не ми се пее, а аз определено съм от типа хора които пеят под душа и дразнят съседите. 
Вие как се справяте в такива фази на "застой"? Какво ви мотивира? Каква е вашата муза? Аз винаги съм приемала синигерите за моята, защото когато писах за пръв път до мен стоеше през цялото време синигер и ме гледаше. 
А с какъв вид изкуство се занимавате? Хоби или работа? Споделете, ще се радвам да прочета различните интереси и мнения.
Лека вечер

Аз мисля, че изходът от подобни ситуации е просто волята да надделее и да седнеш да пишеш, рисуваш или нещо друго. Отначало едва ли ще е приятно, едва ли създадеш нещо чудесно, но така ще се вкараш в състояние на вдъхновение, отново ще искаш да твориш.
Аз се мотивирам от идеята за крайният продукт. Когато се замисля как ще изглежда картината ми, как някой ще я купи, как някой ще прочете книгата ми, се вдъхновявам.
И аз рисувам и пиша - нещо средно между хоби и работа, понеже още съм ученик. :Д